Nazad

30.03.2018. 09:23h

Македонски институт за наука: Подкрепата на България за нашите сънародници в Косово е незаменима


Когато свършите добре работа, трябва да разкажете за това. Това направиха някои учени от Македонския научен институт, след като се върнаха от Република Косово, където се срещнаха със сънародниците си там. Случаят на посещението бе подписване на меморандум за сътрудничество с албанистика институт в Прищина сфери на действие на двете институции - история, етнология, култура, език. Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел да изучи географския регион на Македония. По време на комунистическия режим той е затворен и работата му е възстановена през 1990 г. В момента неговите сътрудници са повече от 80 в различни научни области. Док. д-р. Гребенаров Александър, директор на Македонския научен институт, обясни интересът към съвместна работа с Института в Прищина с директен историческа връзка с българските земи на Косово.

По време на Първата българска държава, както и по време на втората, Косово беше на границата на България през Средновековието. По-късно - в периода 1916-1918 г. някои от косовските земи влизат в границите на българската държава. След 1941 г. отново някои от косовските земи са за кратко време по границите на българската държава, като Македония, Западна Тракия и Добруджа. В Косово винаги са имали шокове, тъй като албанците преобладават, но етническият състав варира много бързо от един до два века - обяснява докторът. д-р. Александър Гребенаров.

Подписването на документа за сътрудничество между двата института се проведе при посещението на нашите сънародници, които пребивават на територията на Косово. - Научната причина за обявяването на жителите на тези "български" провинции е на първо място техният език. Български говорител специалист на територията на Косово и Албания. проф. Лучия Антонова, обясни, че има ясно очертано провинции Гора и Зупа, както и някои населени места, в други региони, където се говорят български диалекти.

Това прави силно впечатление, че въпреки обрати на историята, тези български диалекти в южната част на Косово, в района на Призрен, са запазени и до днес, въпреки че в тези региони е сериозно се учат сръбски език. - отбелязва проф. Антонова, подчертавайки, че "най-характерното е запазването на българската морфология".

Проф Антонова добави, че в посочените региони има много имена от български произход. Тя даде на града Раховец, който е известен с това, че там живеят българи. Има и фамилното име "България". От няколко години в Южно Косово се организират курсове по български език, защото има млади хора, които желаят да учат в нашите университети.

Освен подписване на меморандум между двете институции, които имахме възможност да се развиват някои политически срещи - каза заместник и член на Македонския научен институт Красимир Богданов. - (EN) Властите в Република Косово имат много положително отношение към Република България и считам, че това е възможност за доброто ни сътрудничество в бъдеще. Една от най-важните задачи на това посещение според мен беше контактът с хора, които се обявяват за българи. Срещнахме се с представители на две от българските организации там.

Д-р Антон Панчев, специалист в областта на албанологията, коментира възможностите за признаване на българската общност в Република Косово. Според него, в случай на евентуално изменение на Конституцията на Косово, етническите групи могат да бъдат добавени. Преброяването на Косово през 2011 г. показа, че в общините Призрен и Драгаш, където тази страна българи са концентрирани, броят на тези, които не са отговорили на тяхната етническа принадлежност, и не получават отговор "други", е десет пъти по-големи, отколкото в други общини в Косово. Българите в Косово са в трудна икономическа и социална ситуация, освен че са под натиска на чуждата пропаганда, което прави помощта на България много необходима.

Македонски институт за наука: Подкрепата на България за нашите сънародници в Косово е незаменима


Izvor: Весела Манчева
Podeli ovaj tekst: